Не съм от хората които активно си търсят работа,даже за последните седем години си седя в една и съща фирма,но не съм спрял да се интересувам и от т.нар. пазар на труда.По принцип всеки от нас се е чудил какво точно се чете от неговото CV.(Какви думи само CV; HR)Както и да е.Та днеска минавам профилактично през jobs.bg и попадам на статия от „Human Capital“-„Какво четат HR специалистите в CV-то?“
Разбира се изчетох я с най-голямо удовослствие и останах удивен от „креативността“ и „разума“ на някой хора закачили титлата HR.
Eто някои от тях в малко телеграфен вид:
Цитат:1
Според Милена Христова, специалист „Подбор на персонала“ в K&K Electronics, за разглеждането на една автобиография не са нужни повече от 10 секунди, „тъй като всеки професионалист има изградени критерии за дадена длъжност и с едно разглеждане на кандидатурата може много бързо да прецени дали кандидатът е подходящ“
Брей тази сигурно е ходила на скоростен курс за четене.Аз мога да се хвана на бас,че за това време не може да прочете 3 те ми имена и къде съм роден,камо ли какви квалификации имам.Или тука имаме съмнителни фактори,които граничат леко с дискирминация.(Пол,Възраст,Местоживеене или град на раждане.)
Цитат:2
„Първо гледам снимката, ако има такава, после начина на оформление на CV-то, защото това за мен е много важно. След това чета цялата автобиография – не я сканирам. В един момент, след като си прочел стотици CV-та, това нещо не отнема кой знае колко много време“, обяснява практиката си Антоанета Петрова, HR мениджър на „Нетера“.
Тази не знам или си търси мъж или гадже или не иска да има по-хубави колежки около нея.Другото,абе „Нетера“,доколкото знам не е модна агенция.Не може всички да сме убафси 🙂
Цитат:3
Снежана Райкинска, изпълнителен директор на Bulwork, твърди, че обръща внимание на това как изглежда самото CV. „За мен е много важно как е структурно написано, дали човекът се е постарал. Ако използва готова форма от някой job портал, не ми говори добре за него – не е положил усилия да създаде собствено CV, за да покаже свои стил и характер“.
Тъй-тъй.Ами добре хубаво да я направя креативно,но ако си развинтя фантазията ще кажете,че такива автобиографии ви натоварвали и не сте имали време да ги разгледате.Нали?Да не говорим,че тази фирма е с такова често присъствие в job порталите,че надали четът CV та в по-различен вариант.Другото което е,ами да си кажа честно на мен пък job порталите са ми много удобни веднъж след като съм го написал,мога само да добавям,редактирам и трия без да губя ценно време.Хайде сега,като сте представители на работодателите това не значи,че хората които кандидатстват за работа не са заети хора.
Цитат:4
СНЕЖАНА РАЙКИНСКА, ПЕТКО МИРЧЕВ, ИВЕЛИНА АНЧЕВА
„Кандидат изпада от моята класация, ако в CV-то му присъства честа смяна на работата за кратък период от време. Същото се отнася и за кандидат, който е работил като барман или сервитьор. За мен е важно дали кандидатът се е постарал да структурира добре автобиографията си.” Ако е използвал готова форма, това означава, че не е положил достатъчно усилия да покаже собствения си стил и характер.
На тези се чудя,какъв им е проблема.Ами човек не може цял живот да е работил цар.
Напълно нормално виждам някой да е работил като сервитьор или барман да се е преквалифицирал и да иска да си смени работата.Или обслужващия персонал е толкова тъп,че няма шанс за преквалификация.
Иначе като цяло статията беше изключително интересна и полезна.Има наистина добри съвети от хора които си личи,че са професионалисти в бранша.За тези тук които съм изтипосал не знам.Не ги познавам,но с дивотиите които са наговорили направо косъма ми настръхва.Но и те са полезни,поне сега със сигурност знам,че единен критерий няма и всичко е субективно.Даже си направих и някои изводи,също и как да крием професии от HR за да не вземе да изпаднем от пръв поглед.Другото ей айде стига с тези критики за готовите форми.Няма какво да си кривим душата и на Вас и на нас са ни безкрайно удобни.
Пише се четАт. И след препинателните знаци се оставя празно място. Успех със CV-тата.
О я виж ти.Имаме си вече и зсегнати страни :).Е поне малкото име можеше да си оставиш.Благодаря за корекцията по текста ;).Само ми е любопитно колко време ти отне да намериш грешката.Колкото до препинателните знаци верВай ми почти никой в такава публикация няма да счете за важно разстоянието.Между другото благодаря за пожеланието за CV – тата 🙂 Досега никога не съм имал проблем.Все пак благодаря.
Когато ти избираш, самочувствието ти е голямо и се правиш на велик. Когато теб те избират, тогава нещата се променят. Изпитвала съм го на свой гръб. Няма място за сърдене, просто назначават единствено и само с протекции. То се вижда от това, което става в България и начинът, по който се управлява. Всички са назначени с блестящи документи, пък един проект не могат да напишат… или не искат.
Хахааа… евала. Хареса ми много!! Толкова съм им набрала на тъпите избирачи. Понякога ми е интересно кви точно са били техните СиВи-та. Само дето въпросът е, че тия, дето отсяват с лека ръка и по странни (до вредни) критерии най-често са си взели местата не с биографии и оформления, а с връзки. Ами така де – що да не се възпиташ като велик критик, ако си взел тая възможност по лесния начин? Мерси за поста, харесва ми 🙂 !!
Готин пост 🙂 Донякъде разбирам HR-ите, особено тези в големите компании. Мисля си, че както в последната година още в първите дни на всяка що-годе нормална обява се изпращат стотици CV-та, HR-ите са обречени, ако не успяват максимално бързо да елиминират едно 80%. Колкото до критериите, които използват – вероятно сред HR специалистите си има поддръжници на определени школи и теории, всяка от които дава „най-добрите“ рецепти за бързо отсяване на кандидати. Един вид модни тенденции в HR-a 😉
Хаха, нямаш представа колко си прав за една от цитираните личности…мисля че няма смисъл да казвам коя..:)
Такааа…
Да, има случаи, в които наистина ти трябват 10 секунди, за да видиш, че човека не е подходящ – когато ти търсим Sr. Automation Engineer с development experience in Java/C#, а ти кандидатства Сервитьор.
Има случаи, в които наистина е важна снимката – ако търсиш Sales Representative или подобна позиция, на която човек трябва да има приличен вид (въпреки, че това се води за дискриминация).
Но в тези случаи, говорим за IT компании и хора, които само си мислят, че са HR-и или по правилното е – да, те са HR-и и си нямат никаква идея каква е разликата между HR и Recruitment. Подбора на персонал отдавна спря да бъде нещо като под професия на HR, а напротив стана си отделна такава, която понякога се оказва много по-важна и ценна от тази на HR-а.
CVто е нещо комплексно и при него са важни много фактори – как е оформено, как се е изразявал човека в него, каква информация е сложил, на коя е наблегнал, каква квалификация има, посочил ли е стремежи и интереси, защото тези неща могат да ти кажат много неща за човека, който седи зад тези листове хартия.
CVто е опаковката на „продукта“, който всъщност кандидатите предлагат и опаковката трябва да е прилична, с добро описание на продукта, за да може купувача да пожелае да я отвори и види същността и.
Тези хора, упоменати в поста дори няма да направят разлика между резюме и CV, защото те си мислят, че това е едно и също.
Поста е уместен, но от ей такива ми ти „Ейч (Яйч) Ари“ просто ме е срам да кажа, че съм консултант в сферата.